ВЪЗРАСТНИ РОДИТЕЛИ?

Как да се справим със ситуацията

Отдавна съществува мнението в България,че настаняването в Домове за стари хора на нашите близки е нещо срамно,бягство от „синовния дълг“,прехвърляне на отговорност.Че там нашите родители преживяват последните си дни в болка и мъка,забравени от всички.Точно обратното!В последно време доста от нашите български нрави и разбирания се промениха,заради опита взаимстван от други държави и различния поглед на нещата.

За съжаление на всички нас,живота протича по „своя си тъжен „начин и когато се стигне до определена фаза се оказва,че вече не можем да се справяме сами.Нашите майка и татко,баба и дядо,от един приятен спомен и усещане за топлота и сигурност се превръщат в грижа и безпокойство.Жалко,но факт.Във все по-забързаната ни действителност,за нас се оказва все по-трудно да намираме време за тях,за техните проблеми,за техните желания и ежедневни нужди.Все по-трудно е да откликнем на техния зов за помощ и самота.Саможертвата не е признак за загриженост и облекчаване на тяхното съществуване.Особено когато става въпрос за постоянни грижи от специализирани за това лица.Колкото и да ни се иска не можем да се справим с необходимите процедури,наблюдения и реакции.И тук идва времето,когато трябва да се замислим:помагаме ли им като ги оставяме сами вкъщи,като се срамуваме да им осигурим комфорта на винаги топлото легло,постоянната медицинска грижа и контакта със хора,имащи техните интереси,спомени и техните безпокойства.Всъщност не!Именно по тази причина можем да се доверим на хората от домовете да стари хора,където нашите близки могат да открият спокойствието,от което се нуждаят,медицинската помощ, която изискват и развлеченията,които да ги направят щастливи.Доверете им се!

В дома за стари хора“Света Анна“с.Каменово,общ.Нова Загора,обл.Сливен са създадени условия за цялостно обслужване на нашите близки.Дайте им възможност да не бъдат сами.

„К“/СП.“КОСМО“бр.11/февруари2009